Интересни истории

Силата на мартениците

Късмет
Преди 3 години продавахме мартеници във Варна и тогава се запознах с две момчета, които бяха на съседна маса. Така да се каже - бяха конкуренти. Те тогава бяха още студенти и бяха временно на работа като продавачи на мартеници. Много харесаха моите мартенички и си купиха за тях и за приятелките им. На следващата година едното от тях пак ни намери след дълго търсене. Намери ни, за да ни каже силата на нашите мартеници! На изпити винаги си носел неговата мартеничка и нямал невзет изпит! Веднъж я забравил... и го скъсали. Другото момченце скоро след това се оженил за дългогодишната си приятелка и сега очаквали детенце! И сега всяка година ни намират на пазара с мартеници и ни поздравяват.

Имаме и много други клиенти, които всяка година ни търсят, защото знаят, че нашите мартеници наистина са заредени с много положителна енергия и носят здраве и късмет на всеки, който ги носи!

...обратно към началото

За разлика от повечето "мартеничари" /продавачи на мартеници/ всяка година преди да изляза на пазара аз ги нося в храма да ги осветят. Така всички мои мартенички са осветени в храм. Отец протоерейх Слави всяка година ми пожелава спорна работа и успешни продажби.

Приказката за Баба Марта

По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта.

Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.

Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..."

Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.

Ето и приказката за Баба Марта:

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.
от www.az-deteto.com